„Не знам дали дъщеря ви ми изневерява, но се страхувам за децата“ – изповедта на един зет

„Не знам дали дъщеря ви ми изневерява, но се страхувам за децата“, каза Димитър, зет ми, докато стискаше чашата с чай толкова силно, че се чудех дали няма да я счупи. Седеше срещу мен на кухненската маса, а очите му бяха пълни с отчаяние. В този момент времето спря. Не очаквах подобен разговор – мислех, че е дошъл просто да поговорим за нещо дребно, както обикновено. Но този път беше различно.

– Какво искаш да кажеш? – попитах тихо, усещайки как сърцето ми се свива. – Какво се е случило с Мария?

Димитър въздъхна тежко и прокара ръка през косата си.

– Не знам вече… Тя се прибира късно, често е разсеяна, не говори с мен. А когато я питам къде е била, започва да се кара. Децата… те усещат всичко. Виктор плаче нощем, а малката Ива не иска да ходи на детска градина. Аз… аз не знам какво да правя.

Слушах го и усещах как гневът и болката се борят в мен. Мария винаги беше моето момиче – умна, амбициозна, но и много чувствителна. След като се омъжи за Димитър, сякаш нещо в нея се промени. Работеше много, грижеше се за децата, но често изглеждаше уморена и раздразнена. Никога не съм си представяла, че ще стигнем до тук.

– Говорил ли си с нея? – попитах внимателно.

– Опитах… Но тя само ми казва да не я притеснявам. Вчера пак се прибра след полунощ. Каза, че е имала работа в офиса, но… – гласът му потрепери. – Намерих съобщения на телефона ѝ от някой „Петър“. Не съм ги чел всички, но…

В този момент вратата се отвори и Мария влезе. Очите ѝ срещнаха моите, после тези на Димитър. За миг в стаята стана ледено студено.

– Какво става тук? – попита тя рязко.

– Мамо, кажи ѝ… Кажи ѝ, че не може така! – обърна се Димитър към мен с отчаян глас.

– Какво не може? – Мария повиши тон. – Да работя? Да се опитвам да издържам семейството ни? Или да не търпя вечните ти подозрения?

– Мария, моля те… – опитах се да я успокоя. – Димитър е притеснен за децата.

– За децата ли? – изсмя се тя горчиво. – Ако толкова го е грижа за тях, защо не ги вземе от градина навреме? Защо не им помага с домашните?

Димитър скочи от стола си.

– Не ме обвинявай! Аз правя всичко възможно! Но ти… ти вече не си същата! Кой е този Петър?

Мария пребледня. За миг си помислих, че ще припадне.

– Петър е колега! Помага ми с един проект! Това ли е проблемът? Че говоря с някого?

– Не вярвам! – извика Димитър. – Виждам как ме гледаш… Виждам как избягваш дома!

В този момент Ива влезе в кухнята със сънен поглед.

– Мамо… тате… защо викате?

Сърцето ми се разкъса. Погледнах внучката си и осъзнах колко много страдат децата от нашите битки.

Мария падна на колене до Ива и я прегърна.

– Извинявай, мила… Всичко ще бъде наред.

Но аз знаех, че нищо няма да бъде наред. След този ден всичко се промени. Мария започна да спи при мен все по-често. Димитър идваше да вижда децата само през уикендите. Веднъж го чух да плаче в колата пред блока.

Съседките започнаха да шушукат: „Мария сигурно си има друг“, „Димитър не може да я задържи“, „Децата са най-потърпевши“…

Опитах се да говоря с Мария.

– Мамо, не мога повече – каза тя една вечер през сълзи. – Чувствам се като в капан. Работя по цял ден, после вкъщи ме чакат само обвинения и скандали. Петър е просто приятел… Но дори и да не беше така – нима заслужавам такова недоверие?

Прегърнах я силно. Спомних си как баща ѝ си тръгна от нас преди години. Колко трудно беше за мен да остана сама с дете…

Димитър също потърси разговор с мен.

– Госпожо Иванова… Обичам Мария. Но не мога да живея така. Не искам децата ми да растат в лъжа или омраза.

Погледнах го и видях разбит човек. Мъжът, който някога беше силен и уверен, сега беше сянка на себе си.

Семейството ни се разпадна пред очите ми. Опитвах се да помогна на всички – на Мария, на Димитър, на децата… Но понякога любовта не стига.

Днес седя сама в кухнята и слушам тишината. Внуците ми са при баща си този уикенд. Мария работи до късно. Аз чакам телефонът да звънне и някой да каже: „Всичко ще бъде наред.“

Но дали някога ще бъде наред? Дали можех да направя повече? Кажете ми вие – какво бихте направили на мое място?