Стига толкова! Свекървата ми разрушава брака ни с критиките си

— Пак ли си сготвила леща за три дни напред? — гласът на свекърва ми, Мария, проряза тишината в кухнята като нож. Стоях с гръб към нея, ръцете ми трепереха над тенджерата, а в стомаха ми се надигаше познатото усещане за безсилие. — Не мога да разбера защо моят син трябва да яде едно и също всеки ден. Едно време майките готвеха прясно, с любов, а не така… на конвейер.

Погледнах я през рамо. Очите ѝ ме пробождаха. Беше облечена в любимата си синя жилетка, косата ѝ — прибрана на кок, както винаги, когато идваше „на гости“ — тоест, когато идваше да провери дали домът ни е достатъчно чист, дали дрехите на сина ѝ са изгладени и дали аз съм достойна за него.

— Работя до късно, Мария — опитах се да запазя спокойствие. — Ако не приготвям храната предварително, няма да имаме време да вечеряме заедно.

Тя изсумтя. — Едно време жените се прибираха от работа и пак готвеха прясно. Не знам какво ви е станало на младите. Мързел ли е, или просто не ви пука?

Стиснах зъби. Съпругът ми, Петър, беше още на работа. Знаех, че ако беше тук, щеше да се опита да омекоти ситуацията, но и той често мълчеше, когато майка му започнеше с критиките. Вече бях свикнала — или поне така си мислех.

Първите години след сватбата бях изпълнена с ентусиазъм. Исках всичко да е перфектно — домът ни, храната, отношенията със свекърва ми. Но колкото повече се стараех, толкова повече тя намираше кусури. Веднъж дори изхвърли мусаката ми в кофата за боклук с думите: „Това не е храна за моя син.“

С времето започнах да се затварям в себе си. Всяка нейна дума ме караше да се чувствам като провал. Започнах да се съмнявам в себе си — дали наистина не съм достатъчно добра? Дали Петър заслужава по-добра жена?

Една вечер, докато подреждах масата за вечеря, Петър влезе уморен от работа. Усмихна ми се и ме целуна по челото.

— Мирише страхотно — каза той.

Преди да успея да му отговоря, Мария вече беше на прага.

— Петре, пак ли ще ядеш вчерашна манджа? — попита тя с престорена загриженост.

Петър въздъхна тежко.

— Мамо, стига вече. Храната е чудесна. Остави ни на мира.

Тя го изгледа укорително.

— Аз само искам най-доброто за теб. Не разбирам защо жена ти не може да се постарае малко повече.

Сълзите напираха в очите ми. Отидох в спалнята и затворих вратата след себе си. Чух как Петър повишава тон в кухнята:

— Мамо, ако ще идваш тук само за да критикуваш жена ми, по-добре не идвай изобщо!

Това беше първият път, когато го чух да ѝ противоречи толкова директно. Но вместо облекчение, почувствах вина. Не исках да съм причината за конфликт между тях.

На следващия ден Мария не дойде. Къщата беше тиха, но напрежението остана във въздуха като тежък облак. Петър беше мълчалив. Аз също.

— Не искам да се караме с майка ти заради мен — прошепнах вечерта.

Той ме прегърна.

— Не си виновна ти. Просто… тя трябва да разбере, че вече имам свое семейство.

Но Мария не се отказа лесно. След няколко дни се появи отново — този път с тава баница и буркан туршия.

— Донесох ви нещо истинско за ядене — каза тя и остави тавата на плота.

Петър я изгледа строго.

— Мамо…

— Спокойно, няма да се меся — прекъсна го тя, но погледът ѝ беше изпълнен с упрек към мен.

Тогава избухнах:

— Защо не ме оставите на мира? Защо винаги трябва да ме сравнявате със себе си? Аз не съм вас! Опитвам се да направя най-доброто за семейството си!

Мария ме погледна изненадано. За миг видях в очите ѝ нещо като съчувствие… или може би просто изненада от смелостта ми.

— Не искам да ви разделям — казах тихо. — Но повече няма да позволя да ме унижавате в собствения ми дом.

Тя замълча. Взе чантата си и си тръгна без дума повече.

Вечерта седнахме с Петър на масата. Ядохме леща от вчера. Той хвана ръката ми.

— Гордея се с теб — каза тихо.

Сълзите този път бяха от облекчение.

Но знам, че битката не е приключила. В България границите между поколенията често са размити; майките трудно пускат синовете си, а жените като мен често са между чука и наковалнята.

Понякога се питам: Кога ще дойде денят, в който ще бъда приета такава, каквато съм? И колко още семейства ще страдат от това мълчаливо напрежение между снаха и свекърва?