Още от първия ден исках дъщеря ми Елица да има всичко най-добро, но не очаквах, че това ще ме превърне в обект на осъждане в цялото село. Луксозните дрехи и необичайното ѝ име станаха повод за клюки и семейни конфликти. Сега се питам – къде е границата между майчината любов и прекаленото желание да дадеш всичко?
Казвам се Ева и съм майка на две деца. Един ден намирам бележка от съседката ми Мария, която ме обвинява, че не се грижа добре за децата си. Това разтърсва целия ми свят и ме кара да се изправя пред страховете и предразсъдъците на обществото.
На седемнадесет години разбрах, че ще ставам майка и светът ми се преобърна. В малкия ни град в Северна България се сблъсках с осъждане, самота и борба за любовта на най-близките си. Това е моята изповед за загубата, за трудния път към прошката и за силата да останеш себе си, когато всички искат да бъдеш нещо друго.
В рамките на една година станах майка на три деца, макар че не са тризнаци. Изправих се пред осъждане, самота и собствените си страхове, но намерих сили в себе си и в любовта към децата ми. Това е моята история за оцеляване, прошка и надежда в общество, което често не прощава.
В разгара на семейно тържество моят избор на дрехи се превръща в ябълката на раздора. Неочакваните реакции на мъжете в семейството ме изправят пред болезнена конфронтация със себе си и с тях. Тази вечер ме кара да преосмисля какво означава да бъдеш приет и кой всъщност съм аз.
Животът ми се преобърна, когато синът ми заболя тежко и всички, на които разчитах, се отдръпнаха. Останах сама срещу страховете, осъждането и безразличието на близките си. В тази история споделям болката, борбата и въпросите, които не ми дават мира.