След двадесет години брак открих, че съпругът ми Георги ме мами с най-добрата ми приятелка Мария. Всичко, което съм градяла и жертвала за нашето семейство, се срина в един миг на истина. Това е моята история за предателството, болката и опита да намеря себе си, когато животът ми излезе извън контрол.
Всичко започна с унижение на абитуриентския бал, когато ме изгониха заради шарената ми рокля. В самотата на училищния паркинг, плачейки, се обадих на най-добрата си приятелка, чувствайки се отхвърлена и неразбрана. Но именно там, където най-малко очаквах, намерих подкрепа и сили да се изправя срещу несправедливостта.
Казвам се Елена и винаги съм вярвала, че имам всичко – любящ съпруг, прекрасна дъщеря и уютен дом в Пловдив. Но един неочакван следобед, когато се прибрах по-рано от командировка, открих предателство, което разтърси целия ми свят. Това е моята история за болката, прошката и търсенето на ново начало.
Работя като смянов ръководител в завод в Перник и един обикновен обяд с колегата ми Георги преобърна представите ми за доверие. След като ме измами с плащането на обяда, започнах да се съмнявам във всички около мен и да се питам дали някога ще мога отново да вярвам истински. Това преживяване ме накара да преосмисля не само отношенията си на работа, но и собствената си уязвимост.
Всичко започна с една вечеря и един въпрос, който не ми даваше мира. Живея сама, а приятелят ми Димитър все по-често идваше у дома ми, но никога не носеше нищо. Когато споделих с приятелките си, те се засмяха и ме накараха да се почувствам глупаво, но аз не можех да пренебрегна усещането за несправедливост.
Това е моята история за бягството от съпруг насилник, за предателството и безсилието, но и за силата, която намерих в себе си, когато останах сама с двете си малки деца. През една драматична нощ по софийските улици се сблъсках с истината за приятелството, семейството и едно общество, което често си затваря очите. В крайна сметка разбрах, че понякога единствената ръка за помощ е тази, която сам си протегнеш.
Казвам се Иван и това е моята история за любовта ми към Мария – жена, която не отговаряше на чуждите стандарти за красота, но плени сърцето ми. Заради нея изгубих приятели, почти се разделих със семейството си, но намерих истинското щастие. Нашата борба срещу предразсъдъците достигна връхната си точка на сватбата ни, а раждането на дъщеря ни Лилия доказа на всички, че истинската любов не познава граници.
Казвам се Мария и петнадесет години вярвах, че имам идеално семейство в обикновен блок в Люлин. Една нощ разбрах, че съпругът ми ме мами с най-добрата ми приятелка, а светът ми се срина. Това е историята за болката, предателството и опита да намеря себе си сред руините на стария си живот.
В един дъждовен следобед научих, че семейството на най-добрия ми приятел Иван е пред разпад. Тази новина ме разтърси до основи и реших, че ще направя всичко възможно да помогна, въпреки че съм само дете. Историята ми е за болката, страха и надеждата, които изпитах в опита си да събера отново едно българско семейство.
В деня на собствената си сватба, когато всички очакваха приказка, светът ми се срина. Унижението от пияния ми годеник ме накара да преосмисля всичко, което съм планирала, а спасението открих в прегръдката на най-добрия си приятел от детството. Това е история за смелостта да избереш себе си, дори когато това означава да обърнеш гръб на всичко познато.
Винаги съм слушала майка си, но един неин съвет ми звучеше старомодно. Когато станах майка и самотата ме притисна, се доверих на приятелка, но майчините думи не спираха да кънтят в главата ми. Тази история е за доверието, предателството и за това как миналото на родителите ни може да ни преследва.
Работя като майстор в завод в Пловдив и винаги съм вярвал, че колективът е като второ семейство. Когато колегата ми Георги ме помоли да му платя обяда, не се поколебах – но не подозирах какви последици ще има това. Тази случка ми отвори очите за доверието, добротата и границите между колеги.
