Още от първия миг, когато чух вратата да се затваря зад гърба на най-големия ми син, усетих как нещо се къса вътре в мен. Отгледах трима сина и две дъщери в малкия ни апартамент в Люлин, вярвайки, че любовта и грижата ще ни държат заедно. Днес, на старини, ме обгръща тишината на моите синове и се питам къде сгреших.
Преди повече от тридесет години родих трима сина и две дъщери. Днес, когато най-много имам нужда от подкрепа, синовете ми са далечни и безразлични, а дъщерите ми са единствените, които се грижат за мен. Питам се: къде сбърках като майка и защо любовта ми не беше достатъчна, за да ги задържа близо до сърцето си?
Живея в малък апартамент в Люлин с двамата си синове, които отглеждам сама. Сега по-големият ми син, Иван, иска да се ожени и да доведе съпругата си при нас, а аз се чудя дали да жертвам собствения си покой заради неговото щастие. Историята ми е изпълнена с вътрешни борби, семейни конфликти и дилеми, които всяка българска майка може да разбере.
